Възрастните с високо функциониращ Аспергер могат да живеят независим и пълноценен живот, включително да имат собствено семейство и да работят на пълен работен ден. Въпреки това, те често се сблъскват с трудности, причинени от тяхното състояние, тъй като то често остава недиагностицирано от професионалисти и следователно страдащите не получават необходимата подкрепа.
Синдромът на Аспергер, известен също като разстройство на Аспергер, е част от редица състояния, наричани разстройства от аутистичния спектър (ASD). Състоянието носи името си от педиатъра, който го открива в средата на 20-ти век, Ханс Аспергер, и засяга приблизително 1 на всеки 200 души.
Тези, които са диагностицирани със синдром на Аспергер, са най-често мъже и често имат среден или над средния коефициент на интелигентност. Смята се, че е наследствено, тъй като често може да се открие, че преминава през семейства. Симптомите включват лоши социални и комуникационни умения, което затруднява болните да се сприятеляват, както и обща липса на емпатия и склонност към фиксиране върху определени интереси. Понякога двигателните функции на страдащия също могат да бъдат нарушени, което води до лицеви тикове, жестове с ръце и други неконтролируеми движения.
Поради тези трудности, преживявани от страдащите, страдащите от Аспергер често могат да се изолират, да изпаднат в депресия, да страдат от тревожност, стрес и също така да бъдат обект на ниско самочувствие. Те също могат да станат разбираемо разочаровани, главно поради липсата на разбиране и комуникация, която имат с хората около тях.
Една от теориите защо състоянието се появява по-често при мъжете е, че жените са склонни да се адаптират по-добре към социални ситуации, което може би прикрива състоянието. Поради тази естествена склонност, синдромът на Аспергер при жените не е толкова лесен за откриване и впоследствие диагностициране. Аспергер при жените често ще проявява подобни симптоми като при мъжете, т.е. фиксация върху конкретен интерес или тема, повтарящо се поведение и т.н. и често може да премине към професии, ориентирани към мъжете.
Въпреки че диагностицирането на синдрома на Аспергер е станало по-често през последните години, възможно е както деца, така и възрастни да имат форма на синдром на Аспергер, известна като високофункционален синдром на Аспергер. Тази форма на заболяването е по-често срещана при деца или възрастни, които имат интелигентност, по-висока от средната, което им позволява да заобикалят ограниченията на своето състояние по начин, по който страдащият с по-нисък интелект не би могъл да се справи. Наистина, Аспергер при възрастни не е необичайно, като забележителни страдащи са американската актриса Дарил Хана и британският певец/композитор Пол Нюман. Историческите личности, за които се твърди, че са имали синдром на Аспергер, включват американските президенти Джордж Вашингтон и Ейбрахам Линкълн, както и английският физик Исак Нютон и известният композитор Волфганг Амадеус Моцарт.
Няма лек, нито специфично лекарство, което да е налично за лечение на синдрома на Аспергер. Състоянието може да бъде облекчено чрез комбинация от специално образование, което е специфично за индивида, както и терапии за социално взаимодействие, които позволяват на страдащите да научат социалните сигнали и езика на тялото, които хората, които не страдат, могат да приемат за даденост. Дори и с тази подкрепа обаче, страдащият може да се изтощи и стресира, опитвайки се да промени поведението си, за да се „вмести“ в другите. Аспергер при възрастни често може да се възприема от другите като странен или търсещ внимание, така че тези с добра мрежа от семейство и приятели, които могат да разберат и да се справят с поведението им, са склонни да процъфтяват много по-добре от тези, които нямат такава мрежа.